Опишете ни размерите на бижуто, което си представяте в сантиметри или милиметри. Това ще ни помогне да изчислим приблизителния грамаж злато, който ще бъде необходим за изработката.
В таблицата сме презентирали вътрешния диаметър на всеки размер пръстен и съответната европейска номерация (номерът на размера отговаря на вътрешната обиколка на ринга). За нас единственият точен метод за вземане на верен размер е използването на бижутерски мерки. Всички други методи, които сме изпробвали дават от минимални до значителни отклонения.
Ако имате пръстен, който ви пасва, измерете с шублер неговия вътрешен диаметър.
*За вече поетите ни поръчки, може да предоставим и изпратим бижутерски мерки, с които да вземете точна мярка.
Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас за съдействие.
| Диаметър (мм) | EU |
|---|---|
| 14.3 | 45 |
| 14.7 | 46 |
| 15.0 | 47 |
| 15.3 | 48 |
| 15.6 | 49 |
| 16.0 | 50 |
| 16.3 | 51 |
| 16.6 | 52 |
| 17 | 53 |
| 17.2 | 54 |
| 17.5 | 55 |
| 17.8 | 56 |
| 18.1 | 57 |
| 18.4 | 58 |
| 18.8 | 59 |
| 19.1 | 60 |
| 19.4 | 61 |
| 19.7 | 62 |
| 20 | 63 |
| 20.4 | 64 |
| 20.7 | 65 |
| 21 | 66 |
| 21.3 | 67 |
| 21.7 | 68 |
| 22 | 69 |
Изборът на дължина на гривна е важен, тъй като повечето гривни се скъсяват и удължават трудно. По-долу сме описали препоръчителните стъпки, с които да предвидите подходящата дължина за Вашата китка.
Ако разполагате с гривна, която ви пасва перфектно, измерете дължината ѝ, като предвидите закопчаването.
* Имайте предвид, че е възможно да има малка разлика между лява и дясна китка.
Изборът на дължина на колие може да зависи от характеристиките на Вашето тяло и особеностите на бижуто. Ориентировъчно сме изобразили графично, стандартните дължини на синджири с цел да ви помогнем да се ориентирате.
В долината на скитите била скрита дълбока пропаст, заобиколена от стръмни планини. Дъното ѝ било покрито с блестящи диаманти, отвъд обсега на човешките ръце. Те били охранявани от прокълнати змии, чиито поглед бил смъртоносен за всички нашественици. Това гласи легендата за долината на диамантите.
Илюстрация от турски ръкопис от 16-ти век поръчана от султан Мурад III.
Пленен от красотата на диамантите, Алексанър Велики решил, че трябва да ги притежава. Той поставил огромно огледало в леговището им. По този начин, зървайки отражението си, зверовете били покосени от внезапна смърт. Александър поискал от хората си да слязат и съберат кристалите, но никой не се решил да предприеме спускането. Tогава старейшините дали идея да заколят овца и да хрърлят парчетата месо в долината. Диамантите щели да полепнат, а гладните, кръжащи над долината орли, щели се спуснат и да ги извадят. Речено-сторено, планът сработил и Александър Велики дал нареждане на войните си да изловят орлите и съберат диамантите.
Диамантите са открити някъде около 800г пр. Хр. в Индия, и до изчерпването им през 18 век, това находище остава единственото. За късмет, по време на изчерпването са открити първите залежи в Бразилия, а после и в Африка. Предполага се обаче, че именно Александър Макендонски е денесъл диамантите в Европа.
В древен Египет диамантът е символ на слънцето и е поставян в средата на кръста на живота. В Индия пък поради устойчивостта си използван като талисман, способен да предотвратява опасности. Смята се, че дава на войните силата, необходима за победа в битка.
Така че много преди да бъде „Girls best friend“, диамантът олицетворява мъжествеността и е запазен за мъжете. Едва през 15 век, за първи път се споменава за бижута с диаманти, носени от жени.
С пожелание за блестящ ден!
Кристина П.
