В долината на скитите била скрита дълбока пропаст, заобиколена от стръмни планини. Дъното ѝ било покрито с блестящи диаманти, отвъд обсега на човешките ръце. Те били охранявани от прокълнати змии, чиито поглед бил смъртоносен за всички нашественици. Това гласи легендата за долината на диамантите.
Илюстрация от турски ръкопис от 16-ти век поръчана от султан Мурад III.
Пленен от красотата на диамантите, Алексанър Велики решил, че трябва да ги притежава. Той поставил огромно огледало в леговището им. По този начин, зървайки отражението си, зверовете били покосени от внезапна смърт. Александър поискал от хората си да слязат и съберат кристалите, но никой не се решил да предприеме спускането. Tогава старейшините дали идея да заколят овца и да хрърлят парчетата месо в долината. Диамантите щели да полепнат, а гладните, кръжащи над долината орли, щели се спуснат и да ги извадят. Речено-сторено, планът сработил и Александър Велики дал нареждане на войните си да изловят орлите и съберат диамантите.
Диамантите са открити някъде около 800г пр. Хр. в Индия, и до изчерпването им през 18 век, това находище остава единственото. За късмет, по време на изчерпването са открити първите залежи в Бразилия, а после и в Африка. Предполага се обаче, че именно Александър Макендонски е денесъл диамантите в Европа.
В древен Египет диамантът е символ на слънцето и е поставян в средата на кръста на живота. В Индия пък поради устойчивостта си използван като талисман, способен да предотвратява опасности. Смята се, че дава на войните силата, необходима за победа в битка.
Така че много преди да бъде „Girls best friend“, диамантът олицетворява мъжествеността и е запазен за мъжете. Едва през 15 век, за първи път се споменава за бижута с диаманти, носени от жени.
С пожелание за блестящ ден!
Кристина П.
