Опишете ни размерите на бижуто, което си представяте в сантиметри или милиметри. Това ще ни помогне да изчислим приблизителния грамаж злато, който ще бъде необходим за изработката.
В таблицата сме презентирали вътрешния диаметър на всеки размер пръстен и съответната европейска номерация (номерът на размера отговаря на вътрешната обиколка на ринга). За нас единственият точен метод за вземане на верен размер е използването на бижутерски мерки. Всички други методи, които сме изпробвали дават от минимални до значителни отклонения.
Ако имате пръстен, който ви пасва, измерете с шублер неговия вътрешен диаметър.
*За вече поетите ни поръчки, може да предоставим и изпратим бижутерски мерки, с които да вземете точна мярка.
Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас за съдействие.
Диаметър (мм) | EU |
---|---|
14.3 | 45 |
14.7 | 46 |
15.0 | 47 |
15.3 | 48 |
15.6 | 49 |
16.0 | 50 |
16.3 | 51 |
16.6 | 52 |
17 | 53 |
17.2 | 54 |
17.5 | 55 |
17.8 | 56 |
18.1 | 57 |
18.4 | 58 |
18.8 | 59 |
19.1 | 60 |
19.4 | 61 |
19.7 | 62 |
20 | 63 |
20.4 | 64 |
20.7 | 65 |
21 | 66 |
21.3 | 67 |
21.7 | 68 |
22 | 69 |
Изборът на дължина на гривна е важен, тъй като повечето гривни се скъсяват и удължават трудно. По-долу сме описали препоръчителните стъпки, с които да предвидите подходящата дължина за Вашата китка.
Ако разполагате с гривна, която ви пасва перфектно, измерете дължината ѝ, като предвидите закопчаването.
* Имайте предвид, че е възможно да има малка разлика между лява и дясна китка.
Изборът на дължина на колие може да зависи от характеристиките на Вашето тяло и особеностите на бижуто. Ориентировъчно сме изобразили графично, стандартните дължини на синджири с цел да ви помогнем да се ориентирате.
Добре познаваме четирите елемента – въздух, вода, огън и земя. Но какво знаем за петия елемент, наричан още ефир, етер, квинтесенция, божествената частица? Аристотел казва, че класическите елементи са подложени на промяна и се движат линейно. Петият елемент, обаче, е разоложен в небесните области и не притежава нито едно от качествата на познатите елементи. Не е нито горещ, нито студен, нито влажен, нито сух.
Платон го нарича етер и говори за него в „Тимей“ като казва, че това е най-тънкият, чист и прозрачен слой. В гръцката митология се описва като въздуха, дишан от боговете. Смята се също, че там се завръщат душите, след като преминат от материалния свят в отвъдното. Димитрий Менделеев отстоява идеята за ефира и смята, че в него се крие тайната за битието. За него той казва, че е най-лек от всички, в милиони пъти. Наименова го Нютоний и го залага като химичен елемент от нулевата група в оригинала на прочутата си таблица, която бива променена след смъртта му.
Счита се, че етерът се образува от супернови или сблъсъци на неутронни звезди, защото за генерирането му се изисква огромно количество енергия. Тесла се уповава на ефира във всичките си разработки.
За мен петият елемент е енергията в пустотата. Тайнственото и непознатото. Нищото и всичкото. Името на моята марката, а аз вярам, че всяко име носи енергия…
Кристина П.